Изложби

„Сватбата“ ни среща с най-значимият етап от човешкия живот – прехода на от един житейски статус към друг и създаването на семейство.
Изложбата проследява как този комплекс от обичаи и обреди се променя от края на XIX до края на XX век, като поставя един до друг традиционната българска и градската сватба. В традиционната сватба ще открием сложна последователност от обреди – от подготовката и годежа, през сватбеното шествие и вземането на кумовете и невестата, до венчавката и приобщаването на младоженците към новото семейство.

С навлизането на модерността и развитието на градската култура тази система постепенно се променя. София като столица и бързо развиващ се град създава нова среда за общуване, избор на брачен партньор и организиране на сватбата. Част от традиционните елементи се запазват, други придобиват нов смисъл, а в сватбеното облекло все по-ясно се открояват влиянията на западноевропейската мода.

Така изложбата ни показва не просто как са се женили българите, а как чрез един от най-важните семейни ритуали се виждат промените в обществото – в отношенията между поколенията и половете, в избора на партньор, в ролята на семейството и в представите за самия брак.

И именно тук е стойността на музейните предмети – сватбените вещи, облекла и предмети от обредните практики ни позволяват да проследим как традицията не изчезва изведнъж, а се променя, приспособява и продължава да живее в нови обществени условия.

Изложбата „Разкажи България" представя художествени произведения, изработени изцяло от захарни материали. Автори са едни от най-изявените български арт-декоратори от страната и чужбина. Експозицията отбелязва десетото издание на Захарната асамблея „Моята България". Инициативата е създадена от шеф Мария Озтюрк – основател и главен организатор на „Моята България“ – уникален проект, който от 1999 г. пресъздава българския фолклор, история и култура чрез захарното изкуство.

Изложбата представя чрез черно-бели фотографии отделните етапи на домашното производство на пестил – изсушен на слънце мармалад само от сини сливи. Синята слива е един от характерните плодове за района на Централна Стара Планина. За да бъде запазена по-дълго, тя се суши, приготвя се на маджун или се превръща в пестил.

Прочетете още:

ПРАЗНИК НА ПЕСТИЛА 2026

Изложба на Държавна агенция „Архиви“, която със снимки и оригинални артефакти проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните отрязъци от новата българска история.

Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи, наричани малаков. На фотографиите до войните за национално обединение (1912–1918 г.) се виждат богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.  

Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, [което] клето стискаше коремните органи и дробове, като причиняваше малокръвие, па даже и охтика“, по думите на изнасящия сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.

В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна.

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.

Много от разискваните проблеми звучат съвременно – за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота. Д-р Захари Захариев през 1936 г. в брошурата „Женското тяло и модата на тънката линия“ громи прекалено слабото тяло, „т.е. прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз“, които според него не почиват върху “здравите биологични основи на природните изисквания“.
Модата от периода е близко и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.

Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на „буржоазна“ елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните привички и бит.  

Аксесоарите са повече от допълнение към облеклото. Те носят духа на своето време и разказват за хората, които са ги избирали, носили, пазили и предавали нататък.
Шапката може да покаже обществено положение, професия или принадлежност към определена среда. Часовникът говори за отношение към време, дисциплина и престиж. Бижутата пазят лична памет, чувства и стремеж към красота. Чантата съпътства всекидневието и съхранява най-необходимото. Обувките носят следи от изминат път, от труд, празник и променящи се представи за стил. Шаловете и вратовръзките оформят образа на елегантността и общественото поведение. Лулите и табакерите напомнят за ритуали на общуване, удоволствия и изкушения.
Изложбата представя аксесоари от XX и XXI век като свидетели на социални промени, градска култура и лични истории. Подредени според мястото им върху човешкото тяло, предметите изграждат своеобразен портрет на обществото – от знаците на статуса и елегантността до интимните вещи в ежедневието. Те разкриват как чрез малките детайли човекът заявява своята идентичност, принадлежност и място в света.

Изложбата „Живите занаяти на Югоизточна Европа“ представя богатото културно наследство и разнообразието на традиционните занаяти на региона, чрез впечатляващи и оригинални визуални материали.

От изкусна керамика и тъкачество, до дърворезба и плетене на върбови кошници – всяко фотопано разказва история, която трябва да бъде съхранена и предадена към бъдещите поколения. Представени са над 35 занаята от България и от държавите членки на Регионален Център София.

Целта на изложбата е да разкрие дълбоките връзки на традиционните занаяти с миналото на региона и ролята, която те играят в процесите на социално сближаване и развитието на творческия потенциал на хората в съвременния свят.

Изложбата се реализира от Регионален център София – ЮНЕСКО с безценната подкрепа на културни институции и музеи от 17-те държави членки на Центъра.

Регионалният център, като част от глобалната мрежа на ЮНЕСКО и единствен за Европа, посвещава работата си на опазването на нематериалното културно наследство на човечеството

Изложбата разказва историята на къщата от съграждането до разрушаването ѝ и проследява съдбата на нейните собственици – търговецът Димитър Саков и неговите синове Иван и Петър.

Сградата, която остава в локалната история с фамилното име на собствениците си, е построена през 1850 г. Някога се е издигала в центъра на Габрово, близо до Баев мост. Съборена е през 1930 г. В архитектурно отношение това е една от най-интересните частни двуетажни къщи в града от средата на ХIХ век. Тя е с каменни основи и паянтов градеж, боядисана в синьо отвън и с изрисувани колони по фасадата.

Саковата къща е възстановена в музей „Етър“ през 1969 – 1970 г. по запазени оригинални снимки, скици и акварелни рисунки. Графичните изображения на Иван и Петър Сакови са съчетани с информация за фамилията, базирана на документи и спомени.

В изложбата са включени интерактивни елементи за посетителите: 3Д визуализация и триизмерен пъзел (умален модел) на сградата.

Експозицията е разположена в тепавицата и представя два занаята – абаджийство и терзийство, които използват дебели вълнени платове – аба и шаяк.

Абаджийството е един от най-разпространените занаяти по българските земи през XIX в., който обхваща предене и тъкане на качествена вълна, боядисване на готовите тъкани и тепането им, за да придобият мекота и здравина. От тях майсторите шият традиционно горно облекло – потури, аби, салтамарки, сукмани и др., които често украсяват с гайтан.

С навлизането на фабричното производство на платове и постепенната замяна на традиционната носия с градско облекло, абаджийството бързо запада. Част от него се преобразува в терзийство.

Терзиите са вид модни шивачи, които често пъти са и търговци. Те работят с по-фин шаяк, сукно, (фин и мек вълнен плат) памучни и копринени платове. В Габрово, този занаят започва да се развива с по-бързи темпове след 1815 г., когато жените заменят традиционната носия със сукман или фистан от домашни и европейски платове. В много български краища тези два занаята се припокриват като дейност.

Представен е шивашки инструментариум, с който си служат едновременно майсторите абаджии и терзии. Показани са различните шивашки бодове и мерки, използвани от старите майстори.

Изложбата е реализирана по проект на РЕМО „Етър“ „4+1 повокации в миналото“, финансиран по договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. от Министерството на културата.

Експозицията представя спецификите на мъжкото облекло от района на Централна Стара планина от ХІХ век и развитието му до средата на ХХ век – преход от традиционната носия до съвременния костюм.

В зала 1 е показана мъжка носия и частите ѝ, изработени от домашнотъкани естествени материали и кожа. Делничните дрехи, за разлика от празничните, са с пестелива украса от бродерия и гайтан. От средата на ХІХ век по-заможните и училите в чужбина българи донасят от Европа модата на костюма. Най-видима е замяната на потурите с панталони, шити от домашен, а по-късно от фабричен плат.

След Освобождението (1878) в България се въвежда униформено облекло за държавни служители, военни и ученици. В мъжкия гардероб се появяват бельото и аксесоарите – вратовръзки и игли за тях, колани, ръкавици. Часовници с ланци, бастуни и чадъри придават завършеност на тоалет. Обувки и шапки – в различен цвят и модел, заменят цървулите и калпаците.

Градското облекло е съобразено с повода, по който се използва – ежедневно, работно, за свободното време. Официалните събития изискват спазване на определен етикет по отношение на костюма. Дрехите са белег за социалния статус, индивидуалността и стила на мъжа. Горно и долно, класическо и модерно, спортно и униформено или професионално, облеклото става основа на цяла индустрия – от създаването на плата до реализацията на готовия продукт.

В зала 2 е пресъздадено шивашко ателие от 20-те – 30-те г. на ХХ век. От края на ХІХ век с мъжка мода – горно и долно облекло, професионално се занимават мъже шивачи, обучени в училища и работилници. Те полагат изпити за майсторство и отварят свои ателиета за кроене и шиене, които са с модерно за времето си оборудване – шевна машина, ютии с електричество, манекени. Платовете са фабрични, съобразени с новостите в облеклото и модните журнали.

В експозицията се предлагат интерактивни занимания – подреждане на модули с различни костюми, клипове и игри.

Изложбата е реализирана по проект „4 + 1 провокации от миналото“, финансиран по Договор № РД 11-06-1289/14.12.2023 г. с МК.

Изложбата, посветена на годишнината на музея, включва избрани предмети, свързани с историята му – обзавеждането на първия работен кабинет, сребърната хлопка, връчвана на победителя в майсторската надпревара, и награди, с които музеят е удостояван през годините.

Представени са вещи на хора с интересна история и изделия на майстори с вълнуваща съдба.

Да преминем прага на забързания свят, да открехнем една врата, за да надникнем в бита и душевността на българката в миналото...

Изложбата представя различен поглед към женския образ преди два века.

Жената е представена в различни социални роли – мома, снаха, майка. Нейният статус се визуализира чрез забраждането – ежедневно и празнично. Акцент в експозицията е характерният за Габровско сокай. Той впечатлява с красотата си, а носенето му се явява преломен момент в живота на младата булка. След свалянето на накита върху нейните крехки плещи лягат нелеките отговорности на съпруга, снаха и майка.

Животът на българката в отминалите времена се онагледява чрез 30 движими културни ценности и предмети от фонда на РЕМО Етър.

Поколения майстори създават и развиват традиции в различни занаяти, свързани с използването на дърво, метал, вълна, козина, глина и др. материали. Българинът е добър и трудолюбив занаятчия, неговите умения и майсторство се превръщат в отличителен белег за авторитета му в обществото. В зависимост от икономическото развитие и начина на живот на хората едни занаяти получават устойчивост, други западат, а трети престават да се практикуват. Някои от тях днес са обявени за изчезващи. Експозицията представя два специфични занаята от традиционната българска култура: самарджийство – занаят в риск, и кантарджийство – занаят културно наследство.

В изложбата са включени 36 движими културни ценности от фонда на музей Етър. Тя е част от проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Експозицията е разположена на втория етаж на къщата с бакърджийска работилница. Представя историята на РЕМО „Етър“ като акцентира върху конкретни събития и личности.
В зала 1 са експонирани наградите на музея годините, по-важни грамоти, също и членството в международни организации.
В зала 2 е представен кабинетът на първия директор Лазар Донков. Освен реално съществувалия интериор, могат да бъдат разгледани негови лични документи и награди.
В зала 3 са подредени интересни експонати от фонда на музей „Етър“ под мотото „60 години – 60 лични истории“.
В коридора на къщата посетителите могат да разгледат хронологичната стена „От миналото към бъдещето“, показваща начина на изграждане и хронологията на всички обекти в музея, също и две табла с летопис, съдържащ основни моменти от институционалното развитие. Два таблета с интерактивно мултимедийно съдържание визуализират историята на музея: обекти, майстори, видни гости, събития и ръководители.